След като слага ръка и върху изпълнителната власт през ноември 1962 г. първия секретар на Политбюро на ЦК на БКП Тодор Живков прави нещо, което предшествениците му като Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков не правят – изважда от МВР Пето управление на Държавна сигурност за безопасност и охрана (УБО, б.а.) и го прехвърля на подчинение на Министерския съвет, който самия той оглавява.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно от особена важност заповед №80 на Министерския съвет от 29 януари 1963 г. относно: Преминаване на Управление безопасност и охрана при МВР към Министерския съвет и уреждане на някои въпроси във връзка с дейността на управлението.

Управление безопасност и охрана (Пето управление на ДС) е известно като „преторианската гвардия“ на Тодор Живков.

Още от самото начало на своето съществуване през 1948 г. (тогава отдел в ДС, б.а.) тази структура в Държавна сигурност е натоварена не само с охраната на висшите комунистически функционери, но и с обслужването на тях и техните семейства – от храната и транспорта, до жилищата, снабдяването и местата за отдих и до осигуряването на специални дефицитни стоки от страните на „гнилия капитализъм“, прищевки на различни комунистически функционери начело с фамилията на Първия в БКП.

При Живков УБО се разраства и става едно от най-огромните управления в Държавна сигурност, а контролът върху него не е изтърван от генералния секретар на компартията дори след като е избран за председател на Държавния съвет през 1971 г.

Тогава УБО от Министерски съвет се мести към Държавния съвет. А функциите ме се разпростират върху поддържката на десетки ловни резервати, в които Живков приоритетно ловува, а също така и до създаването и стопанисването на специални почивни бази, до които простосмъртни трудещите, строящи комунизма, дори не подозират за съществуването им камо ли да припарят до тях.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност – структура и основни документи”, издание на Комисията по досиетата, 2010 г.