Сайтът desebg.com публикува интервю с д-р Петър Богданов-Аухаген, лекар и терапевт с 45-годишна лекарска практика. Той е роден през 1942 г. в София, Царство България. Негов баща е Стефан Богданов, член на БКП и съветски нелегал преди 1944 г., а след Деветосептемврийския преврат първият началник на отделение „Б“ (контраразузнаването) на Държавна сигурност, „враг с партиен билет“ от 1949 г., изтезаван, осъден от режима на който е служил и лежал в комунистическите затвори и в „Белене“. Д-р Петър Богданов-Аухаген завършва инженерство в ГДР, но през 1973 г. бяга в Западна Германия, където завършва медицина. След падането на Берлинската стена открива, че има досие в ЩАЗИ, която го е следила, докато е следвал в ГДР. Той е единственият представител на комунистическо семейство в България, който нарушава табуто и открито говори за травмите и постравмите, изживени в резултат на репресиите на режима. Д-р Богданов-Аухаген прави това в документалния филм „Стефан Богданов – един разкаял се комунист“ в поредицата на БНТ „Отворени досиета“ (2019 г.) и в книгата „Червеният терор без маска“ (Сиела, 2021 г.), на която е съавтор. Той бе любезен да отговори на въпросите на журналиста Христо Христов.

Новите паметни пана на Министерството на правосъдието, които бяха обещани от министъра на правосъдието Георги Георгиев, вече са поставени на Втори обект на бившия концлагер „Белене“, съобщиха от държавната институция.

Те заменят старите пана, които бяха свалени без разрешение от самото министерство.

Както desebg.com първи писа липсата им беше установена от група съорганизатори на годишното поклонение на „Белене“, посетили бившия концлагер, които на 10 октомври уведомиха министър Георгиев.

До този момент никой в Министерството на правосъдието не е информиран за липсата на паната, които по инициатива на министър Георгиев бяха поставени по време на тазгодишното поклонение в памет на жертвите на „Белене“ на Втори обект, което се проведе на 31 май в присъствието на министъра.

Над 20 доброволци, подкрепени от Областната администрация в Стара Загора и Община Казанлък, се включиха в акция за подсилване на защитните платна върху мозайките в Дом-паметника на БКП – Бузлуджа, съобщи сайтът Faktor.bg.

Акцията за опазване на паметник, пряко свързан с тоталитарния комунистически режим, обявен със закон за престъпен (Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен), предизвика скандал сред критиците на комунистическото наследство.

Монументът съдържа мозаечни пана с площ от близо 1000 квадратни метра, дело на 16 художници. Изображенията включват спорни личности и символи от историята на БКП, чието управление е осъдено за нарушаване на човешките права и свободи.

Въпреки осъдителната присъда на комунистическия режим, държавни и общински структури – Областна администрация Стара Загора (която управлява обекта) и Община Казанлък – участват активно в спасяването на тези идеологически натоварени артефакти.

На днешния ден, 23 септември, преди 78 години режимът на БКП ликвидира лидера на обединената опозиция земеделецът Никола Петков чрез политическо „правосъдие“, подчинено на комунистическата диктатура след 9 септември 1944 г.

В негова памет сайтът desebg.com припомня съдбата му. На 23 септември 1947 г. той е умъртвен след изпълнение на смъртната присъда, издадена по скалъпения срещу него политически съдебен процес, организиран от БКП.

Никола Петков е роден през 1893 г. в София. Син е на Димитър Петков, лидер на Народнолибералната партия, оглавявал 27-то правителство на България (1906-1907). Никола Петков е брат на Петко Д. Петков – лидер на левицата в БЗНС след септември 1923 г. и депутат, убит през 1924 г.

В правителството на ОФ

Никола Петков участва в образуването на националния комитет на Отечествения фронт през 1943 г. След преврата на 9 септември 1944 г. е министър без портфейл в правителството на ОФ до 26 август 1945 г. През този период са извършени масови убийства без съд и присъда, а след това се провежда и т.нар. народен съд.

След като комунистическият режим успява да отстрани Г. М. Димитров от лидерството на БЗНС през 1945 г. земеделците, които се превръщат в най-сериозната опозиционна сила на БКП, са ръководени от Никола Петков.

По указания на съветския лидер Сталин в България в началото на 1946 г. е направен опит в правителството на Кимон Георгиев (ОФ) да бъдат включени двама представители на политическата опозиция, но Никола Петков и Коста Лулчев категорично отказват предложението.