Desebg.com препечатва от сайта Faktor.bg интервюто на Стойко Стоянов с бившия лагерист от концлагера „Белене“ Руфат Юмер. Той е роден през 1960 г. с. Башево, община Ардино, област Кърджали и е студент, когато през декември 1984 г. тоталитарният комунистически режим започва насилствената асимилация на българските граждани от турски произход като акцията най-напред обхваща бившия Кърджалийски окръг. Юмер е един от организаторите на първия протест в с. Млечино, община Ардино, смачкан от режима на БКП със сила. Той е и в първа група арестувани от Кърджалийско, изпратени без съд и присъда в концлагера „Белене“. Руфат Юмер е член на гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, която заедно с НБУ и фондация „Истина и памет“ организират конференцията „Жертвите помнят“ – 40 години от насилствената асимилация на турското малцинство от тоталитарния комунистически режим в България. Тя ще се проведе на 12 декември 2024 г. в НБУ. Преди събитието г-н Юмер бе любезен за даде отговори на въпросите на главния редактор на Faktor.bg Стойко Стоянов. Заглавието е на desebg.com.

На 4 декември, преди 61 години, през 1963 г., таен пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия приема направеното от първия секретар на Политбюро на ЦК на БКП Тодор Живков предложение България да се слее със Съветския съюз, останало в историята като първия опит Родината ни да бъде превърната в 16-та съветска република (вторият опит е през 1973 г.).

Сайтът desebg.com припомня фактите около това национално предателство на БКП начело с Живков. Той поставя въпроса за сливането на България със СССР още пред юли 1963 г. но пленумът, на който е обсъдено предложението му1 се провежда на 4 декември 1963 г. и остава скрит от обществото по обясними причини. Стратегията на Живков е следната:

Сайтът desebg.com публикува финансовия отчет на Христо Христов, изпълнителен директор на фондация „Истина и памет“ и координатор на Инициативната група „Белене“ 2024 за дарителската кампания по организирането и провеждането на годишното поклонение в памет на жертвите на концлагера „Белене“, състояло се на 1 юни 2024 г. на бившия Втори обект на лагера на дунавския остров Персин.

Отчетът е в духа на обявената още при възстановяване на годишното поклонение през 2023 г. от Христо Христов политика за прозрачност и отчетност на инициативата.

Финансовата равносметка е представена най-напред на членовете на Инициативната група „Белене“ 2024 г. на 8 август 2024 г., придружена със съответните приложения от банкови извлечения за постъпленията и фактури за направените разходи. Тук отчетът се публикува в по-обобщен вид.

Сайтът desebg.com публикува част 3 от текста на д-р Петър Богданов, политически емигрант по времето на комунистическия режим, живеещ в Кьолн, Германия, с който той представа книгата „Разбиране на трансгенерационното наследство на тоталитарните режими: парадокси на културното обучение“ на д-р Елена Черепанова, професор в Кеймбридж Колидж. Изданието е от 2020 г. и не е преведено в България. Вътрешните подзаглавия са на desebg.com (виж част 1 – ТУК и част 2 – ТУК).

Д-р Черепанова е и ръководител на поведенческото здраве за интегрирана грижа за бежанците в Центъра за здравеопазване на общността Лин в щата Масачузетс, САЩ. Тя основава една от първите сертификационни програми по травматология в Съединените американски щати. Д-р Черепанова е носител на наградата Carol Hacker за своите отлични постижения в работата с травми и работи по целия свят с множество хуманитарни организации. Тя е автор на над 50 статии и книги, преведени на различни езици.

Токсичният „подарък“, предаван от поколение на поколение

Постоянството на културната травма означава схващането, че веднъж започнала, виктимизацията никога не свършва. Усещането е, че тя винаги е била част от тъканта на обществото и ще продължи и в бъдеще. По подобен начин вечна е и културата: Никой не знае кога се е зародила, а усещането е, че винаги е била и винаги ще бъде там.

Оказва се, че с времето спомените за виктимизация никога не губят или дори намаляват своята сила и остават лесно задействани: Травмата от робството се подсилва от продължаващия расизъм, тази от Холокоста - от съвременния антисемитизъм, а тази от тоталитаризма - от възраждащите се тоталитарни тенденции.