Държавна сигурност е установила серия от тънкости, които чуждите граждани, предимно от ГДР и Чехословакия, са използвали, за да намерят път към свободата чрез преминаване на границата на Народна република България с фалшиви паспорти.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка за някои хитрости, прилагани при преминаване на ГКПП с фалшиви паспорти.

Документът е на от 1970 г. и е на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването), в което съществува структура по обезпечаването на гранично-контролните пропускателни пунктове.

В строго секретната справка е представена статистика за броя на чуждестранните граждани, посетили НРБ през 1970 г. – 2,1 млн., от които 990 000 от капиталистическите страни.

ДС подчертава значителният ръст на опитите за преминаването на границата с фалшиви паспорти.

Докато през 1969 г. са установени 29 опита, при които са задържани 41 лица, то само през първите девет месеца на 1970 г. случаите са нараснали на 51 със задържани 69 души.

ДС посочва, че опитите на граждани от Източна Германия да преминат границата на НРБ се е увеличил двойно.

Един от начините, които са използвани е тайното да внасят фалшивите паспорти, а гражданина, който е искал да бяга е влизал в НРБ като турист.

Паспортите са фалшифицирани с подмяна на снимката и печата върху нея. Заради невъзможността печатът да бъде фалшифициран на 100 процента се е преминало към друг вариант – фалшивите паспорти да бъдат подадени за обработване още при влизането, като по този начин се улеснявала проверката при излизането, когато проверяващите са виждали вече преминала проверка.

Посочено, че организацията на бягствата на източногермански се направлява изключително от западногерманци.

ДС констатира, че участниците в организиране на бягствата внимателно са следили цялата процедура по обработка и проверка на документите на границата.

Установено е, че най-успешно с фалшивите паспорти се е преминавало през шосейните ГКПП в периодите на усилено движение.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и ЩАЗИ”, издание на Комисията по досиетата, 2014 г.