Днес, 21 ноември 2025 г., в София започва конференция на тема „Присъдите на Народния съд и решенията на Върховния съд по предложение на молби за тяхната отмяна“.

Инициативата, организирана от Върховния касационен съд (ВКС), по повод 145-годишнина от неговото основаване и на 80-годишнината от постановяването на първите смъртни присъди от „народния съд“ през 1945 г.

Сайтът desebg.com припомня процеса на отмяната на присъдите на политическото „правосъдие“, създадено през октомври 1944 г. в условията на съветска окупация и с влизането във властта на Българската работническа партия (комунисти).

Първата отмяна на присъда на „народния съд“

Първата отмяна на присъда, издадена от „народния съд“ бе произнесена от съда в Благоевград по частна жалба, подадена от наследник на осъдения за преглед по реда на надзора.

Отмяна на смъртната „присъда“ на журналиста и издател Данаил Крапчев

В София едно от първите дела, заведени за преглед по реда на надзора бе делото за отмяна на присъдата на „народния съд“ срещу журналиста и издател Данаил Крапчев по жалба на неговата дъщеря Невена Крапчева.

Крапчев е нелегален четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а през 1907 г. заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков редактират вестник „Илинден“ в София.

През 1919 г. създава информационния всекидневник „Зора“, един от най-авторитетните вестници преди 9 септември 1944 г.

Данаил Крапчев е убит на 10 септември 1944 г. в Горна Джумая. Първоначално новата ОФ власт прикрива случая, но както много жертви на червения терор Крапчев е осъден мъртъв от Шести върховен състав на „народния съд“ на смърт и пълна конфискация на имуществото, като по този начин убийството му е узаконено.

Ролята на главния прокурор Иван Татарчев

В тези начални години на прехода от тоталитарна комунистическа система към установяване на демокрация в поскомунистическа България важна роля изигра тогавашния главен прокурор Иван Татарчев.

Той бе назначен през 1992 г. по време на краткото управление на правителството на СДС с премиер Филип Димитров.

Татарчев ускори делата, заведени след 1989 г. от тогавашната Главна прокуратура по различни престъпления, извършени по време на комунистическия режим, макар повечето от тях не стигнаха до осъдителни присъди, а някои въобще не влязоха в съдебна зала.

Основна заслуга на Иван Татарчев обаче бе внесените от него искания до Върховния съд за преглед по реда на надзора на множество присъди на „народния съд“, включително и основните, издадени от Първи и Втори върховни състави на „народния съд“.

Отмяната на присъдата на Втори върховен състав на "народния съд"

През 1996 г. първо излиза решението на състав на Върховния съд, отменило присъдите, издадени през 1945 г. от Втори върховен състав на „народния съд“.

По него са обвинени бившите народни представители от XXV обикновено Народно събрание (24 февруари 1940 г. – 9 септември 1944 г.) общо 124 души.

С решение №243 от 12 април 1996 г. съдебен състав на Върховния съд с председател Пенка Томчева и членове Румен Ненков и Невена Грозданова приемат следното заключение:

„Крайният резултат от надзорната проверка на влязлата в сила присъда от 1 февруари 1945 г., постановена по наказателно дело №2/1944 на Втори състав на Народния съд се свежда до констатацията, че по отношение на 124 от общо 126 осъдени лица е налице явна необоснованост на съдебния акт поради обективна и субективна несъставомерност на деянията, описани в обвинителния акт, или поради това, че фактическите положения, приети за установени от съда, очевидно не се подкрепят от доказателствата по делото. В тази му част проверяваният съдебен акт следва да бъде отменен, поради допуснати особено съществени нарушения, а подсъдимите трябва да бъдат признати за невинни и оправдани по предявеното им обвинение.”

По горните съображения Върховният съд излиза с решението:
„ОТМЕНЯВА по реда на надзора влязлата в сила присъда от 1 февруари 1945 г. от Втори състав на Народния съд по наказателно дело №2/1944 г., в наказателно-осъдителната и конфискационната й част по отношение на следните подсъдими – народни представители от 25-то Обикновено Народно събрание (изброяват се поименно 124 депутати, бел. ред.).”

Отмяна на присъдите на Първи върховен състав на „народния съд“

Четири месеца по-късно с решение №172 от 26 август 1996 г. Върховният съд в състав – председател Мелкон Мелконян и членове Марин Чернев и Пламен Томов – се произнася по присъдата, произнесена от Първи състав на „народния съд”, пратила на смърт без право на обжалване министрите, регентите и царските съветници. Върховният съд решава:

„ОТЕМЕНЯ ИЗЦЯЛО присъдата от 1 февруари 1945 г. по н. д. №1/1944 г. на Първия тринадесетчленен състав на Народния съд и прекратява производството по това дело.“

В следващите години Върховният съд отменя още стотици присъди на „народния съд“ по реда на надзора.

Тези актове на новата независима съдебна система една от първите стъпки, извършени от държавни институции по трудния път на декомунизация на България.

В случая по въздаване на правосъдие и справедливост към част от жертвите на тоталитарния комунистически режим.