Огромната бездна на незнание за тоталитарния комунистическо управление и неговия репресивен апарат пролича по време на представянето на новия документален сборник на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и средствата за масова информация 1944-1991”.

Неговата официална премиера се състоя в сряда (12 декември 2018 г.) във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски” пред студенти и университетски преподаватели.

От пълна зала с млади хора, родени в края на 90-те години, десетилетие след краха на комунистическата система в, само няколко души отговориха на въпроса кой е чувал нещо за Държавна сигурност, зададен в началото на събитието от Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата.

От тези няколко студенти, един се престраши да каже, че е чувал от баба си как по време на комунизма те са имали съсед, който постоянно ги следял, даже ровил в боклука, за да проверява какво са изхвърляли.

Друга студентка пък изрази мнение, че доколкото била запозната „имало е и такава част в ДС, която действително се е занимавала с държавната сигурност”.

По думите ѝ „имало научни изследователи, които били принудени да станат членове на ДС, за да могат да пътуват в други държави, където да изучават историята на България”.

Да се разсее такава изкривена представа за тоталитарната репресивна машина е трудно, особено, когато образователната програма близо три десетилетия не е погрижила младите поколения да учат истинските факти за по-малкия „брат” на КГБ и неговия филиал в България, подложил на близо половин вековни репресии собствения си народ.

Но най-малко си заслужава ад се опита. Затова организаторите на премиерата от Комисията по досиетата трябва да се отклонят за малко от основната тема на сборника, а именно как ДС е контролирала средствата за масово осведомяване.

И Екатерина Бончева обяснява на студентите, че документите показват как Държавна сигурност е била „очите и ушите” на БКП, изписвана в същите тези документи с голямо П (Партия). Как ДС има участие в убийствата без съд и присъди, във въдворяванията на хиляди в лагери, в преследването по етнически признак и накрая министърът на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев в началото на 1990 г. е отказал да назове истинския щат пред самия висш ръководен апарат на ДС, защото ако хората разберели цели да ги пометат.

Старши експертът от Комисията по досиетата Красимира Христова е подготвила поредната си точна презентация на съдържанието на документите в новия сборник „Държавна сигурност и средствата за масова информация 1944-1991”.

Още в началото тя подчертава, че архивите разкриват, че по време на тоталитарния период ДС е използвала вестниците, радиото и телевизията за налагане на контрол върху общественото мнение.

„Методите, които Държавна сигурност използва са два: дезинформацията и филтрирането на информацията”, посочва Христова.

Започва се още от самото началото след 9 септември, когато радио „София” предава невярна информация за „тържественото посрещане” на окупационните съветски войски.

През следващите десетилетия ДС контролира съдържанието на информацията, която средствата за масово осведомяване излъчват, за да се казва онова, което БКП иска и да се създаде впечатлението за една „всестранна масова измама” по думите на философа и антикомунист Асен Игнатов.

За мащабите на медийния контрол говори фактът, че само към 1967 г., когато е създадено новото Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, което поема следенето на медиите, ДС контролира 143 списания, 126 ежедневници и периодични издания, издателската дейност на над 100 издателства, 130 печатници и около 400 души в разпространението на печата.

ДС също така е натоварено с прослушването на чуждите „вражески” радиостанции, а комунистическият режим хвърля милиони левове за тяхното неуспешно заглушаване.

Сборникът разделя тематично архивните материали в него на две части. В първата са документите за контрола върху държавните радио, телевизия и БТА.

Във втория раздел са включени архивни материали за контрола на печата.

В книжното издание на сборника са включени общо 118 архивни документи, а в разширения електронен вариант – 128.

На събитието бяха проф. Николай Михайлов, зам.-декан на Факултет по журналистика и масова комуникация, медийният експерт Георги Лозанов, литературоведът и радио и телевизионно водещ Йордан Евтимов и още редица преподаватели в журналистическия факултет. Премиерата бе уважена и от секретаря на Комисията по досиета Марияна Даракчиева.