На днешната дата, 29 ноември, преди 35 години – през 1990 г. сменила името си от Българската комунистическа партия на Българска социалистическа партия е принудена да сдаде властта в резултат на обща стачка, която парализира България. Сайтът desebg.com припомня събитията.

Комунистите си сменят името

На 4 април 1990 г., два месеца преди първите свободни избори след близо 45 години тоталитарно комунистическо управление комунистическата партия решава да се разграничи от миналото си като… смени името си – от БКП на БСП.

Изминали са 4 месеца от принудителната оставка (под натиск на Москва, б.а.) на дългогодишния генерален секретар на БКП Тодор Живков, който на 18 януари 1990 г. е арестуван и разследван за злоупотреба с власт.

От 3 януари 1990 г. в България е поставено началото на Национална кръгла маса, на която новосформиращата се политическа опозиция и управляващата БКП провеждат консултации за пътя, по който да се осъществи прехода от тоталитарна система с държавна планова икономика към демокрация и пазарна икономика (работата ѝ приключва със споразумение през месец май 1990 г., б.а.).

Съветски гражданин по рождение

В началото на февруари 1990 г. начело на правителството на еднопартийното БКП за премиер е избран Андрей Луканов, който сменя на този пост Георги Атанасов.

Луканов е съветски гражданин по рождение – роден е през 1938 г. в Москва в семейството на известният комунистически функционер Карло Луканов – арестуван след атентата в църквата „Св. Крал“ през 1925 г. и осъден на 4,5 години затвор, но амнистиран през 1926 г., когато емигрира в СССР, където Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и депутат в Москва (1934 – 1939), а след това работи в Коминтерна.

Андрей Луканов придобива българско гражданство на 6 години, когато семейството му се връща в България след Деветосептемврийския преврат през 1944 г.

Завършва висше образование в Московски държавен институт по международни отношения през 1963 г. и работи в Министерството на външната търговия и представителството на НРБ в ООН в Швейцария (1969-1972).

През 70-те и 80-те години Андрей Луканов заема различни ръководни постове като в периода 1987-1989 г. е министър на външноикономическите връзки. Считан е за един от верните хора на Кремъл в България и след оставката на Живков е представян за част от реформаторското крило в компартията.

Едностранно прекратяване на плащанията по външния дълг и фалит

В края на месец март 1990 г. премиерът Андрей Луканов едностранно прекратява плащанията по външния дълг на комунистическото управление, който е близо 11 млрд. щатски долара и за който българското общество едва тогава научава.

Този ход на Луканов поставя страна в изключително неизгодно положение пред международните финансови пазари, като същевременно практически потвърждава третия финансов банкрут, до който БКП докарва България след 1960 г. и 1977 г.

Спечелени избори с фалшификации

През юни (10 и 17 юни втори тур, б.а.) 1990 г. БСП печели първите многопартийни избори в България, проведени след десетилетия тоталитарен комунистически режим за Шесто Велико Народно събрание.

Преименуваните комунисти печелят 47,1% (211 места) срещу 36,2% (144 места) за Съюза на демократичните сили, 8% за партия Движение за права и свободи с лидер Ахмед Доган (агент на ДС) и 6% за казионния БЗНС с лидер Виктор Вълков (агент на ДС).

През 1997 г. Главна прокуратурата установява, че на много места изборите през 1990 г. са били фалшифицирани.

В резултат на изборите през 1990 г. БКП/БСП запазва управлението си, а Андрей Луканов – поста си на министър-председател.

Вторият кабинет на Луканов

През септември 1990 г. е сформиран нов кабинет, съставен от представители на БСП и трима независими, но отново с премиер Андрей Луканов.

Това еднопартийно правителство на БСП не само не е в състояние да спре икономическата катастрофа от управлението на БКП, но и не предприема нито една сериозна реформа.

Още лятото рафтовете в магазините се опразват и настъпва продоволствена криза. Пред магазините се извиват опашки.

Национална стачка сваля Луканов

В началото на ноември 1990 г. СДС изявява готовност да поеме управлението. В Софийския университет е обявена окупационна стачка с искане за национализиране на имуществото на БСП и привличане към наказателна отговорност на виновниците за катастрофалното положение на България.

В средата на ноември СДС призовава към масови протестни митинги срещу правителството и иска вот на недоверие.

Независимият синдикат „Подкрепа“ обявява обща политическа стачка за 26 ноември. Цялата страна е парализирана от протеста.

Това принуждава премиерът Андрей Луканов да подаде оставка на 29 ноември 1990 г. На следващия ден 6-то Великото народно събрание я гласува. В историята този период остава известен като „Лукановата зима“ – гладна и тъмна.

Кабинетът Попов

На мястото на кабинета Луканов на 22 декември 1990 г. е съставен ново правителство с премиер съдията Димитър Попов и с министри от СДС, БСП и БЗНС и граждански експерти, който управлява 11 месеца – до 8 ноември 1991 г.

Кабинетът Попов „отвързва“ цените и те скачат десетократно, което е шоково за населението. Премиерът Попов остава в историята с израза: „За Бога, братя, не купувайте!“

Убийството на Луканов

Андрей Луканов е убит пред дома му в София на 2 октомври 1996 г. Една от версиите е свърза с руско-българско газово дружество „Топенерджи“, от което Луканов е отстранен от президента на „Мултигруп“ Илия Павлов, но се завръща като експерт от руска стана.

Втората версия е свързана с войната между Луканов и кръга „Орион“, ръководен Румен Спасов, син на ген. Мирчо Спасов, дългогодишен зам.-министър на вътрешните работи и дясна ръка на Тодор Живков.

Въпреки ареста на няколко граждани от ОНД, обвинени за убийството, то не остава неразкрито.